Краматорск,
август 21, 2025
Защо Путин иска украинския Донбас?
Причините за това са няколко. Там има икономическо измерение, защото Донбас е индустриална зона, има големи запаси предимно от черни въглища, дори едни от най-големите в света, има находища на природен газ, желязна руда, литий. Но тук бих казал едно основно нещо – редица находища вече са под контрола на руската армия, освен това редица стоманодобивни заводи или мини вече са унищожени от боевете. Така че това не е единствената причина.
Освен това има определено стратегическо ниво или ниво на сигурност. Напоследък Володимир Зеленски говори много за това, че ако целият Донбас се предаде на Русия, включително непокорените части, това ще наруши отбранителната линия на Украйна. Тоест, това ще позволи на Русия да напредне, например, в посока Харков или Днепър, защото през 2014 г. украинците изградиха отбранителна линия и големи укрепления около градове като:
- Константиновка;
- Краматорск;
- Славянск.
Така че това е друга причина. Но определено идеологическо ниво е абсолютно решаващо, защото в Донбас живеят много украинци, които говорят руски, има руско малцинство. Москва постоянно се обръща към защитата на руснаците, руския език. Това е, което Владимир Путин обикновено следва в своята международна политика.
Казахте, че руснаците вече до голяма степен контролират Донбас и находищата на черни въглища. И така, каква част от Донбас все още контролира Киев? От какво би трябвало да се откаже сега?
Що се отнася до Луганска област, Украйна изобщо няма контрол над нея. В Донецка област Русия сега държи около 70% от територията. Украйна постоянно контролира същественото нещо, за което говорих до известна степен, т.е. градовете на отбранителната стена, независимо дали става въпрос за Славянск, Краматорск или Покровск. Но ситуацията край Покровск сега е много сложна. Украинското командване признава, че в района има 100 000 войници, натискът е голям и вероятно е въпрос на време Покровск да падне, защото ситуацията е много лоша.
Току-що бяхте в Донбас. Къде точно?
В понеделник бяхме в Краматорск, който сега е най-големият град, който все още не е под контрола на руската армия. Намира се на около 20 километра от фронтовата линия. Миналата седмица заснехме евакуациите от град Белозерске, който се намира на около 5 километра от Доброполе, град, към който руската армия сега се опитва да се приближава. Билозерске се намира на около 10 километра от фронта, но в тази посока се създава такова издатина от окупирана територия, от която руската армия може да провежда по-нататъшни настъпателни операции и интензивно се опитва да пресече главните пътища към Краматорск. Така че пътуването до Краматорск вече е много сложно, трудно, много по-дълго, отколкото когато отидохме в Краматорск преди година и половина. Атмосферата, ситуацията в Донбас е различна, тя е потискаща.
«Тъй като се движехме там, видяхме голямо количество украинска техника да се движи към фронта, а голям брой цивилни се движеха в другата посока около град Белозерске. Видяхме натоварени коли, как хората се страхуваха и непрекъснато бягаха от движещия се фронт. Когато говорих със спасителите там, те ми казаха, че само за една седмица броят на евакуираните се е увеличил четири пъти, така че ситуацията там не е добра.»
Какъв е животът в Краматорск?
За да го закотвя географски, регионално, ако остана близо до Краматорск, който е най-големият регионален град в Донбас в момента, който все още е под украински контрол, тогава той е на север от Донецк. Наоколо са градове, известни от чешките медии, Славянск и т.н. Когато бяхте в Краматорск, попитахте ли хората какво казват за информацията на западните медии, че Путин ще спре войските си, ако завладее целия Донбас?
Попитах и хората, които разговаряха с мен, бяха напълно съгласни. Всички ми казваха, че Донбас е украински, че се чувстват като украинци и че не могат да си представят, че трябва да напуснат домовете си, че домовете им ще бъдат под контрола на руската армия или Владимир Путин. От друга страна, това е много сложен въпрос и изобщо е трудно да зададеш на хората нещо подобно, защото многократно ми се е случвало, че щом насочим камера към някого, хората започнаха да бягат, не искаха да говорят с нас.
Причините за това може да са две:
- Едната е, че с руската армия зад гърба си е трудно за много хора да говорят. Те се страхуват, че един ден може да се окажат под окупация и се страхуват, че това, което казват на журналистите, може да бъде използвано срещу тях по-късно.
- Друго нещо е, че някои хора може дори да не искат да говорят с журналисти, защото не искат да кажат на западни медии, например, че симпатизират на Владимир Путин.
Как изглежда в града сега, когато се разхождате из него? Намира се на няколко километра от фронтовата линия, така че как се чувствахте там?
Бях изненадан от това как се промени Краматорск. Последният път, когато бях там, беше преди около година. Сега градът е значително по-разрушен. Ситуацията със сигурността не е добра, градът е атакуван от дронове, разрушителни плъзгащи се бомби.
«Винаги ме побиват тръпки, когато съм на мястото на такъв удар, когато голяма сграда с няколко етажа е само кратер. Това е нещо невъобразимо и опасността там е голяма. Разговаряхме с местните жители, които се оплакаха, че дори не могат да преброят колко пъти са звучали сирените. Мога да потвърдя това, дори не си спомням колко пъти съм бил събуждан от аларма през нощта в Краматорск.»
Ситуацията се отразява на местното население по невероятен начин. Бяхме в местната детска градина, която беше преместила всички в приюта, защото трябваше да скрие децата на сигурно място. Хуманитарната ситуация също не е лесна. Руските удари разрушиха местните тръбопроводи, така че някои хора трябва да отидат за питейна вода. Там срещнах семейна двойка, която ми каза, че дори не могат да се къпят, как мирише водата. Но от друга страна, въпреки че това, за което говоря, звучи катастрофално, Краматорск все още е жив, има много ресторанти, голям брой кафенета, ние самите сме били в едно. Има супермаркети, има много коли по улиците и въпреки голямата опасност, Краматорск се опитва да живее по някакъв начин, защото няма друг избор.
Интересувам се от детската градина под земята. Има ли повече от тях под асфалта, под пътя, под къщите?
Не, тя е единствената, защото в Краматорск има само една детска градина, която има подслон. Други детски градини трябваше да затворят. Това е абсурдна ситуация. Когато стигнахме там, можеше да се види подземният заслон, който е боядисан в пастелни цветове, в който малки деца бяха струпани на леглата си и гледаха приказки. Това е нещо невъобразимо и учителите ми казаха, че децата често излизат на чист въздух само за няколко десетки минути на ден. Веднага щом сирените прозвучат отново, учителите трябва да реагират много бързо и да отведат децата на безопасно място. За чешкия слушател това е нещо абсолютно невъобразимо.
Ако това е само една детска градина под земята, означава ли това, че всички деца от цял Краматорск могат да се поберат там?
Те няма да се поберат, има място за около 60 деца, повечето от тях са деца на спасители, пожарникари, войници например. Но това не означава, че тези деца имат привилегировано положение. Има и други деца на обикновени цивилни, които просто са получили място там. Първоначално в град Краматорск е имало около 150 000 души, сега техният брой е около 40 000 до 50 000. Вярно е, че семействата с деца бягат от най-опасните райони. Но много често те не искат да напуснат мястото, не могат, защото няма да оцелеят или да изкарват прехраната си в големи, скъпи градове, например. Определено не е така, че всички деца да имат място в една детска градина. Много по-голям брой деца все още остават там.
Казахте също, че сте снимали в град Билозерске, който е близо до Покровск. Ако отидем югозападно от Краматорск, ще стигнем до Покровск, където се водят най-големите боеве през последните месеци. Как ви се отразява там, колко близо е фронтовата линия?
Може би вече съм говорил малко за това. Когато отидохме в Билозерске, познавахме голям брой цивилни, които бягаха. Градът е много опустошен, пристигнахме на мястото само няколко часа след атаката, така че все още тлееше голяма жилищна сграда, която по стечение на обстоятелствата беше само на около 800 метра от дома на децата, които спасителите се опитваха да евакуират на безопасно място.
«Казаха ми, че трябва да си тръгнат, защото се страхуват за живота си, защото дронове летят над града всяка нощ. Това, което малко хора могат да си представят, е, че родителите им са останали в града, защото например възрастните не искат да напуснат имотите си, мъжете се страхуват да напуснат градовете, защото не искат да се запишат в украинската армия. Те се страхуват да не бъдат призовани на фронта.»
Херсонска и Запорожка области. Западните медии писаха за предложения план за размяна на Донбас за прекратяване на военните действия в Херсонска и Запорожка област, тоест че фронтовата линия ще замръзне. Споменават ли и какво ще се случи в тези две други области? Говорихме за Луганска и Донецка области, т.е. Донбас, а сега има Херсонска и Запорожка области. Какво ще се случи там?
До известна степен Володимир Зеленски може би вече е намекнал за това, защото в началото на седмицата каза, че иска всички мирни преговори да се основават на сегашната фронтова линия. Това означава, че сегашният фронт вероятно ще бъде замразен, което в тези два региона би означавало, че Русия ще остане с левия окупиран бряг на река Днепър. Що се отнася до Запорожката област, Украйна ще запази под свой контрол само най-северните части.
Означава ли това, че ще трябва да се откаже от голяма част от тези две други области?
Точно така, но е трудно да се предвиди, защото Зеленски все още не е много конкретен. Европейските партньори казват, че не искат Украйна да търгува с нейната територия по същия начин, както твърди Зеленски, че не е възможно да се наложи нещо със сила, да се преразпределят границите със сила. Засега големият въпрос е как ще изглеждат преговорите за нещо подобно. Освен това има голям брой въпроси за това кога и дали Зеленски ще се срещне с Путин.
Оставайки с Херсонска и Запорожка област, в Запорожие има много важна атомна електроцентрала, но ако вземете тези два региона, колко важна роля играят те в украинската икономика? Колко важни са те за Киев?
Херсонска област е преди всичко земеделски регион, който е ключов за страната, която е наречена житницата на Европа. Това не е само отглеждане на зърно, но и зеленчуци, например. Херсонска област е известна в Украйна със своите пъпеши. От тази гледна точка това е важно. Но украинските фермери вече са в голяма беда, тъй като честите атаки с дронове подпалват земеделска земя. Ето защо редица украински фермери се опитват да свалят дронове с пушки. Освен това добитата земеделска земя все още остава основен проблем. Дори днес има някои проблеми със селското стопанство и Украйна трябва да се справи с тях.
Що се отнася до Запорожката област, вече споменахте най-големия проблем – Запорожката атомна електроцентрала, която е под руска окупация. Считам, че статутът му е един от големите въпроси, които със сигурност ще бъдат разгледани при евентуални мирни преговори. Освен това Запорожие е индустриален и металургичен център, а там има и определено историческо настроение, защото е домът на запорожките казаци. Исторически погледнато, те са участвали във формирането на украинската идентичност и държавност за украинците, така че Запорожие има и идеологическа дълбочина за Украйна.
Преди да пристигнете в Донбас, вие също карахте през Херсонска област, спряхте в Херсон. Известните херсонски пъпеши продължават да се отглеждат там, виждали ли сте ги?
Не съм, защото винаги ходим до Херсон от Николаев, а сега оттам има само един главен път към Херсон. Нашето пътуване трябваше да бъде много бързо, защото ситуацията със сигурността в Херсон се променя бързо поради технологичното развитие. Когато бях там миналия октомври, дроновете летяха главно в непосредствена близост до бреговете на река Днепър. Сега те вече са на 20 километра от руските войски, което означава, че руската армия наскоро започна да атакува пътя към Херсон. В покрайнините на главния път няма земеделски полета, сега Украйна изгражда мрежи за борба с дронове, за да избегне големи атаки с дронове, така че пътуването до Херсон е много бързо и сложно.
Според информацията, която прочетох от украинските медии, реколтата трябва да продължи до края на септември. Как иначе не само фермерите, но и като цяло местните жители, които живеят в Херсон, могат да се защитят от продължаващи атаки, особено с ракети и дронове?
Става все по-лошо и по-лошо, а ситуацията в Херсон е почти научна фантастика. Напоследък в медиите се говори за човешко сафари и е вярно, че руската армия започна да тероризира града много интензивно от миналото лято и есента с дронове, които атакуват цивилни, гранати и поставят там много малки мини, които също представляват голяма опасност. Много е сложно.
«Според местните жители, с които разговарях, руската армия абсолютно не е избирателна. Те нападат пешеходци, деца, хора, които се движат с велосипеди, мотоциклети, нападат автобуси, дори автомобили. Хората нямат как да се защитят, трябва внимателно да обмислят всяка стъпка, трябва да си стоят вкъщи през цялото време, излизат само в най-необходимите случаи, особено хората, които живеят близо до реката. Напоследък обаче тези райони започнаха да се евакуират много бързо. Мерките за сигурност са до известна степен абсурдни, тъй като жителите на Херсон сега често дори споделят в каналите на Telegram местоположението, където са видели дрона, за да могат другите да избегнат опасността.»
Как възприемат преговорите, които Доналд Тръмп сега се опитва да посредничи в Херсон? Смятат ли те дебата за териториалните отстъпки за Украйна?
Попитах местните за това и важи това, за което говорих във връзка с Краматорск. Всички ми казаха, че не искат да напускат Херсон, че не искат руснаците да са в задния им двор, точно от другата страна на реката. За тях е невъобразимо. В Херсон и други места в близост до фронтовата линия хората нямат много вяра в дипломатическите усилия, защото все още са в опасност. Всеки ден руските атаки са насочени към дома им и те питат как могат да приемат сериозно, че Русия, САЩ, Украйна се опитват да направят нещо, ако изобщо може да бъде решено. Всички ми казваха, че постепенно губят вяра. Сложно е, но има още едно специфично нещо, което се отнася за Херсон. Трябва да помним, че Херсон е единственият областен център, който е бил под руска окупация. Когато разговарях с няколко местни жители по време на много предишни стрелби, те ми казаха, че сътрудничеството е голям проблем в Херсон, че хората все още не си вярват един на друг. Отново, до известна степен, вероятно е вярно, че някои хора просто не искат да кажат, че симпатизират на Русия. Такъв фактор със сигурност играе роля там.
