В четвъртък Народното събрание ще подложи на второ гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от Костадин Костадинов, Петър Петров и Цончо Ганев. Проектът беше приет на първо четене на 29 януари и предизвика поредна остра полемика около правилата, по които България провежда изборите си.
Темата далеч не е нова. Изборният кодекс се превърна в хронично бойно поле през последните години – всяко парламентарно мнозинство го пренаписва с аргумента, че „възстановява честността на вота“, а всяка опозиция предупреждава за „манипулации“ и „връщане назад“. Резултатът е система, която рядко се стабилизира, но често се прекроява непосредствено преди избори.
Каква е предисторията
След протестите от 2020 г. и серията от предсрочни избори, България премина през няколко рязко различни модела на гласуване:
-
само хартиени бюлетини
-
смесено гласуване (машини и хартия)
-
почти изцяло машинен вот,
-
и отново връщане към хартията, мотивирано с нуждата от „прозрачност“ и „контрол“.
Промените почти винаги бяха представяни като технически, но на практика имаха силно политически ефект, засягащ начина на броене, доверието в резултатите и възможността за оспорване на изборите.
Какво включват предлаганите промени в Изборния кодекс
Според мотивите на вносителите, сегашният пакет цели да „гарантира по-голяма проверяемост на изборния процес“. Накратко, предложенията засягат:
-
Ролята на машинното гласуване
Машините се запазват, но се разширяват възможностите за контрол чрез хартиени носители и допълнителни проверки. -
Процедурите по броене и отчитане
Акцентът пада върху по-строги правила за протоколите и физическата проследимост на резултатите. -
Контрола върху секционните комисии
Увеличават се изискванията към членовете на СИК и РИК, с аргумента за намаляване на „човешкия фактор“. -
Сканирането и видеонаблюдението
Част от текстовете целят ограничаване или прецизиране на практики, въведени в последните години, които според вносителите „не са доказали ефективност“.
Критиците на проекта виждат в тези промени възстановяване на стари модели, отварящи вратата за контролируем вот, докато поддръжниците настояват, че машините сами по себе си не гарантират честни избори.
Какво още ще гледа парламентът
В същия пленарен ден депутатите ще подложат на второ четене и:
-
промени в Закона за киберсигурност;
-
изменения в Закона за марките и географските означения;
-
както и законопроект за ратифициране на Многостранното споразумение за автоматичен обмен на информация за криптоактиви, свързано с международните усилия за контрол върху цифровите финанси.
В петък, по установена практика, първа точка в дневния ред ще бъде парламентарният контрол.
Политическият контекст
Макар формално да става дума за технически промени, второто гласуване на Изборния кодекс се случва в момент на дълбоко недоверие към изборния процес. Ниската избирателна активност, честите оспорвания и взаимните обвинения между партиите превърнаха темата за вота в символ на по-широката криза на представителността.
Затова и дебатът в четвъртък вероятно ще излезе далеч извън рамките на текстовете – и ще се превърне в още една битка за легитимността на политическата система.
