Тази статия е публикувана за първи път от Oeconomus Research Foundation.
След ескалацията на руско-украинската война през 2022 г. пейзажът на европейските енергийни доставки се промени из основи. Докато Русия беше основният доставчик на изкопаеми горива на континента допреди три години, износът на енергия от страната за ЕС сега е невъзможен поради санкциите, наложени поради нахлуването в Украйна. Въпреки че Русия успя успешно да заобиколи търговските санкции със своя така наречен призрачен флот, тя все пак изостана значително в списъка на европейските енергийни доставчици. В повечето анализи САЩ са изтъкнати като победител номер едно в това пренареждане на пазара, което се случи през последните три години, забравяйки за Норвегия, най-големият доставчик на природен газ в ЕС.
Продажба на руски енергийни ресурси
Таванът на цените на руския суров петрол влезе в сила през декември 2022 г., а други ограничения върху течното злато бяха въведени през февруари 2023 г. като част от шестия пакет от санкции.
В резултат на политиката на санкции делът на суровия петрол на Русия сред доставчиците от ЕС е намалял от средно 25 % преди 2022 г. на 2 % до 2024 г. Обикновено страните от Централна Европа все още купуват руски суров петрол. Подобна тенденция се наблюдава и по отношение на природния газ, като пазарният дял на Русия в ЕС от 30—45 % през 2010 г. спадна до 15 % след избухването на пълномащабната война.
В момента само Австрия, Унгария, Италия и Словакия купуват руски природен газ в газообразна форма, тъй като за тези страни няма друга евтина алтернатива. Руският втечнен природен газ беше закупен изключително от Белгия, Испания и Франция. Въз основа на данни от юни миналата година тези три страни-членки на ЕС са закупили около 54% от целия руски износ на втечнен природен газ. Те са следвани от Китай и Япония съответно с 22% и 18%, според CREA (Център за изследване на енергията и чистия въздух).
Норвегия, доставчик на енергия номер едно в ЕС
Поради преструктурирането на енергийните пазари след избухването на войната в Украйна през 2022 г. Норвегия вече задоволява 30 % от енергийните нужди на Европа, като по този начин допринася значително за енергийната сигурност на континента. Според Евростат през третото тримесечие на 2024 г. Норвегия е вторият по големина доставчик на суров петрол за държавите членки на Европейския съюз с дял от близо 14%. В случая с втечнения природен газ скандинавската страна е на пето място със 7,1%, което е увеличение с повече от 70% в сравнение със същия период на 2023 г. Що се отнася до газовия и втечнения природен газ взети заедно, пазарният дял на Норвегия е 30,3%, което прави скандинавската страна най-големият доставчик на ЕС от три години.
Раждането на енергиен гигант
Според базата данни на Обсерваторията за икономическа сложност през 2022 г., година, характеризираща се с изключително високи цени на енергията, делът на енергоносителите в норвежкия износ е достигнал 75%, но продуктовата група е имала 60% дял през предходната година.
Производството на енергия в Норвегия достигна своя връх през 2001 г. от 3,4 милиона барела петролен еквивалент на ден. Обемът на производството намалява средно с 5% годишно до 2011 г., когато производството е в застой. Въпреки факта, че норвежките обеми на производство на петрол и газ са в застой от 2019 г. насам (фигура по-горе), високата инфлация, също предизвикана от геополитически рискове, доведе до четирикратен износ през първата година на войната и повече от два пъти през 2023 г. в сравнение с последната мирна година преди пандемията от COVID-19 (фигура по-долу). Норвегия е най-големият производител на петрол в Европа, като представлява близо 60% от континенталното производство през 2021 г. През 2023 г. са произведени 2 милиона барела суров петрол на ден, 85% от които са изнесени, така че Норвегия задоволява 2% от световните нужди от суров петрол. В момента скандинавската страна е 12-ият по големина производител на петрол в света.
От енергийна гледна точка Норвегия е една от най-зелените страни в света. През 2023 г. 90% от новорегистрираните превозни средства са имали електрическо задвижване. Въпреки забавянето на разпространението на електрическите автомобили миналата година, популярността им в скандинавската страна остава непрекъсната. Освен това производството на електроенергия идва почти изцяло от възобновяеми енергийни източници, като водноелектрическите централи представляват 88%, а вятърните електроцентрали представляват една десета от производството на електроенергия. По отношение на общия енергиен микс делът на изкопаемите горива е 44% през 2023 г., един от най-ниските в света. В Норвегия суровият петрол представлява една четвърт от енергийния микс, докато природният газ представлява 16%. Последният се използва предимно за селскостопанско торене и отопление на жилищни сгради. Поради ниското вътрешно потребление се продава по-голямата част от произведения суров нефт и природен газ. Основната дестинация за суров петрол, произведен в офшорната икономическа зона, беше Обединеното кралство през 2023 г., следвано от Холандия и Полша.
Освен суров петрол, Норвегия е и един от най-големите производители на природен газ. Подобно на суровия петрол, потреблението на природен газ в Норвегия е изключително ниско, така че по-голямата част от производствения обем също се изнася. Основните дестинации за втечнен природен газ (LNG), който представлява само една двадесета от общия износ на газ, са Нидерландия, Белгия и Обединеното кралство.
През 2023 г. почти една трета от общия внос на природен газ от ЕС и Обединеното кралство идва от скандинавската страна, което допринася значително за европейската енергийна сигурност и замества някои от намаляващите руски енергийни източници. Преди две години Норвегия беше четвъртият по големина доставчик на втечнен и газообразен природен газ в света, след Русия, Катар и САЩ.
От началото на хилядолетието производството на петрол е спаднало с 41%, докато производството на природен газ се е увеличило със 124%. Въпреки това, до средата на века износът на петрол се очаква да спадне с още 15%. Смята се, че досега са извлечени само 40% от наличните запаси от газ, което гарантира високи нива на производство през следващите десет години. Инвестициите се вливат стабилно в сектора, достигайки 21 милиарда долара миналата година, нов рекорд, надминавайки пика от 2014 г. Миналата година Норвегия е произвела 55% от производството на газ в Европа.
Държавата генерира значителни приходи от износ на изкопаеми горива. През 2022 г. приходите от износ на енергия бяха близо половината от целия държавен бюджет, благодарение на изключително високите цени на енергията.
Как започна всичко
През 50-те години на миналия век имаше само предположения за находища на природен газ и петрол в Северно море на норвежкия континентален шелф. В края на същото десетилетие холандските пробни сондажи потвърждават тези предположения и производството започва през 1960-те години на миналия век. Всички природни ресурси в разширената икономическа зона принадлежат на норвежката държава, но няколко чуждестранни компании са получили разрешителни за добива им. Първата норвежка минна компания, Statoil, е основана през 1972 г. и е наполовина собственост на държавата. Компанията се слива с отделни норвежки енергийни компании през 2007 г., за да образува Equinor. Новата компания беше класирана на 80-то място в списъка на Forbes за най-големите компании в света миналата година. Държавната собственост на компанията е увеличена до две трети, а печалбите от над 10 милиарда долара сега покриват голяма част от годишния бюджет.
Норвежките пенсионери живеят от износа на енергия
Приходите на норвежката държава от износ на изкопаеми горива обаче се вливат в Норвежкия пенсионен фонд, който добави 680 милиарда норвежки крони към активите на фонда миналата година. Стойността на инвестициите, управлявани от един от най-големите фондове в света, достига 1,8 трилиона долара. Според различни проучвания свръхпечалбите, постигнати от оттеглянето на Европа от руски енергийни източници, възлизат на 6% от портфейла, управляван в пенсионния фонд на скандинавската страна. Експертите, участващи в планирането на възстановяването на Украйна, все повече обръщат внимание на факта, че Норвегия, която се възползва от войната, трябва да изразходва своите \\\”допълнителни печалби\\\” за развитието на източноевропейската страна. Според оценка, публикувана от норвежкото министерство на финансите, през 2022 и 2023 г. то е получило около 111 милиарда долара повече приходи от износ на природен газ. Въпреки че миналогодишните приходи няма да достигнат рекордните 978 милиарда крони през 2023 г., норвежката енергийна индустрия допринася значително за поддържането на социалната система на страната. Тази година скандинавската страна се очаква да получи 650 милиарда крони приходи от износ на енергия. Благодарение на огромните си приходи, докато повечето европейски страни се борят с липсата на ресурси, годишният бюджетен излишък на скандинавската страна през 2022 г. достигна 26% от БВП, в сравнение със средния излишък от 9,3%, постигнат между 2013 и 2021 г.
