За мен готите са сглобката. Едно от нещата, които поддържат европейското единство, които са го създали всъщност живо. Защото, помислете си, тръгват от Скандинавия и са много голяма група. Минават през Полша, стоят. Имаме 5 века готско присъствие в България. Много голямо, много масивно. След това създават държави във Франция, в Испания, в Италия. Част от тях се връщат обратно в Германия. А според английски изследователи са и в основата на саксонските завоевания на Великобритания.
ДРАГАНОВ: Колко време изкарват тази готска държава на Балканите, в България?
СТАМОВ: Ами за мен готска държава като държавност на Балканите реално няма. Всъщност има готски групи с необикновен статут. Значи да си го представим. Първият контакт на готите с Рим е от 170-та година след новата ера. Мисля, че беше зоната на Маркоманските войни. Според договора за мир, който сключват готи и римляни, в момента, в който всеки гот пожелае да дойде на територията на Римската империя, той има право да пресече границата, която тогава е охранявана, където си поиска, по свое усмотрение и когато си поиска. Това е много либерален режим. Идеята е с цел търговия и готите са мигранти, които създават ядрото на римското военно командване. Но те правят и големи реализации като много добри администратори в Римската империя. И на мен ми изглежда така, че по някаква причина римляните харесват готите като много добри администратори и като хора, които са винаги готови да се запишат в римската армия.
Не знам дали можем да го наречем готска цивилизация тези така наречени „варварски времена“ отпреди Дунава, но готска цивилизация бих казал, че има всъщност в Италия, във Франция, знаете готски стил, готиката. Той е напълно реален във Франция. И между другото, той е като нещо като противопоставен на романския стил в и в литературата, и в изкуството, и най вече в архитектурата. В Южна Франция например имаме готски стил, практикуван от народа. Тоест има много голяма вероятност народът да е готски, докато елитите, които също са германски, се увличат от романския стил.
Всички съвременни европейски народи, без унгарците, са създадени между 6 и 8 век като резултат от Великото преселение на народите и като резултат от рухването на Римската империя.
Народите се смесват помежду си, понякога създават нов народ. Този нов народ има съседи. Системата се стабилизира. На теория всеки народ живее за себе си. Но нека си представим българи, които са славяноезични и гърци, които езиково са наследници на Византия, живеещи едни до други. Да си ги представим като скачени съдове. Единият съд е със сладка вода, а другият – със солена. Това са изходните точки от момента на формирането на българската държава, да речем. И те са свързани с една тръба помежду си. Обаче с много нисък дебит половин процент от обема им. Половин процент от популацията ни се е женила за гърци. Във всяка генерация това е половин процент. Значи двеста брака. От двеста брака един е бил смесен и е давал смесено потомство. И в Гърция, и в България. След двеста генерации в двата съда ще има еднаква на вкус вода само при половин процент смесени бракове.
Джаред Даймънд, като отива в Папуа Нова Гвинея, които живеят в каменната ера и нивото им на развитие е като нивото на развитие в европейските земи 5000 години преди новата ера. Те са неолитни фермери и се ядат едни други. И има там някакво племе, което живее на 20 км от морето и никога не го е виждало. И той изненадан:
– Как така не си го виждал? Ей там се вижда!
– Трябва да мина през другите племена и съответно те ще ме убият, ще ме изядат.
– Как така, защо? Защо ще го направят?
– Ами защото казва аз съм от еди-кое-си-племе, а те са от друго.
Тоест ние имаме един инстинкт да правим разлика нас срещу тях, което е на 300 хиляди години и изява на тоя инстинкт за хубаво или за лошо днес е национализмът. Така че съвременната концепция може да е от 19-ти век за национализма, но отделянето на нас срещу тях е много по старо.
Примерно, за да съм българин, аз трябва да считам себе си за българин, но и останалите българи да ме считат също за българин. Ако едно от двете не е вярно, аз не съм българин. Ако си ти и други хора тук в стаята не ме считаш за българин, само аз считам себе си за българин, аз съм за лудницата, не съм българин, просто нещо съм се объркал. Та да се върнем на вашите любими македонци. Значи, за да си македонец, първо ти трябва да считаш себе си за македонец, а не за българин, но и другите да те считат македонец. Там, при тях това условие не е съвсем изпълнено.
Между другото, след разгрома на Априлското въстание турците налагат някаква възбрана за пътуване на българи без тескере. Това Захари Стоянов го описва. И на един името му завършило на «-ски». Ама не бил Раковски, просто завършил на «-ски». Само че турчинът не го чете.
– Абе ти да не си Раковски, бе! – взел да му се кара и да му се сърди. Българинът казал:
– Кой е този Раковски? Аз не съм чувал Раковски.
И заптието му вика:
– Ти не знаеш кой е Раковски?!? Ами че той ти е баща, бе!
И го набил. Както и да е. Та значи с бой се е постигала по един неочакван начин българската идентичност.
Светослав Стамов е магистър по Антропология в университета Дюк, Северна Каролина. В периода 2004-2006 г. работи в УНС (UNC, University of of North Carolina at Chapel Hill) като координатор на научни изследвания. През 2009-2010 г. е преподавател по историческа антропология в бакалавърската програма на Duke University. През 2015 г. е координатор на научни публикации и литература в Pearson Education Canada. В момента е проектен консултант на Harvard Medical School, департамента по популационна генетика. Публикувал е изследвания от областта на историческата антропология и e бил част от екипи, извършвали изследвания в областта на популационната генетика и публикували резултатите си в утвърдени англоезични научни издания. Докторалният му тезис, както и част от научните му публикации в областта на антропологията, могат да бъдат прочетени тук.
