Главният дипломат на Ватикана пристигна в Москва: Светият престол търси път към диалог за Украйна
В Москва се провежда най-високопоставеното посещение на представител на ватиканската дипломация в Русия от началото на войната в Украйна. Секретарят на Светия престол за отношенията с държавите и международните организации архиепископ Пол Ричард Галахър пристигна в руската столица за мисия, която Ватикана определя като насочена към «диалог и мир».
Посещението започна на 24 август и трябва да продължи до 28 август. Галахър вече разговаря с руския външен министър Сергей Лавров и с председателя на Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия митрополит Волоколамски Антоний. За 26 август е предвидена среща с помощника на руския президент по въпросите на външната политика Юрий Ушаков.
Първа визита на това равнище след началото на войната
Пол Ричард Галахър е фактическият външен министър на Светия престол. Формално ватиканската дипломация се ръководи от държавния секретар кардинал Пиетро Паролин, а Галахър отговаря непосредствено за отношенията с държавите и международните организации.
Последното му посещение в Москва беше през ноември 2021 г. — няколко месеца преди руското нахлуване в Украйна. Тогава той разговаря с руския премиер Михаил Мишустин, Сергей Лавров и тогавашния председател на Отдела за външни църковни връзки митрополит Иларион.
След февруари 2022 г. контактите между Москва и Светия престол не бяха прекъснати, но се осъществяваха предимно по други дипломатически канали. Затова сегашното пристигане на Галахър има по-голяма политическа тежест от обичайна двустранна визита.
Само месец по-рано, през юли, ватиканският дипломат посети Украйна и разговаря с президента Володимир Зеленски и представители на украинските власти. Така Светият престол демонстративно запазва преки канали и с двете воюващи страни.
Галахър към Москва: войната трябва да приключи
Основната тема на преговорите между Галахър и Сергей Лавров на 25 август очаквано беше войната в Украйна.
След срещата ватиканският представител заяви, че всеки нов ден на войната «създава нови жертви» и прави бъдещото помирение между руснаци и украинци все по-трудно. Според него поради това е «спешно и необходимо» да бъде сложен край на конфликта и да се търси перспектива отвъд него.
Галахър подчерта, че позицията на Светия престол остава непроменена: конфликтът не може да получи трайно решение с военни средства и трябва да бъдат създадени условия за сериозна политическа и дипломатическа работа.
Ватиканът е готов да предостави своите «добри услуги» и да съдейства за поддържането на пространство за диалог. Галахър заяви, че Светият престол ще продължи своята духовна, дипломатическа и хуманитарна подкрепа за усилията за прекратяване на войната.
Същевременно архиепископът не прикри съществуващите различия. По думите му между позициите на Москва и Светия престол остават «съществени разминавания», но въпреки тях са открити области, в които сътрудничеството може да продължи.
Хуманитарните въпроси като обща територия
Именно хуманитарната проблематика изглежда като областта, в която Ватикана разполага с най-големи практически възможности да посредничи между Русия и Украйна.
На срещата с Лавров са били обсъждани съдбата на военнопленници и задържани цивилни, издирването на безследно изчезнали, събирането на разделени семейства и особено въпросът за децата, засегнати от войната.
Галахър и Лавров са се съгласили тези проблеми да бъдат решавани според хуманитарни критерии и доколкото е възможно да не бъдат превръщани в инструмент на политическия спор.
Руският външен министър от своя страна благодари на Светия престол за неговото участие в решаването на хуманитарни въпроси и определи позицията на Ватикана като «взвешена».
Москва обаче постави и свои политически и църковни въпроси. Лавров повдигна темите за положението на руския език и руската култура в Украйна, както и за Украинската православна църква, и изрази надежда Светият престол да ги поставя в разговорите си с Киев.
Разговор и с Московската патриаршия
В същия ден Галахър се срещна и с митрополит Волоколамски Антоний, който ръководи Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия.
В делегацията на Светия престол участва и апостолическият нунций в Русия архиепископ Джовани Д’Аниело. От руска страна присъстваха съветникът на патриарх Кирил протойерей Николай Балашов и заместник-председателят на Отдела за външни църковни връзки протойерей Игор Вижанов.
Според официалното съобщение на Московската патриаршия са били обсъдени «редица актуални въпроси, свързани със съвременната ситуация в света». Руската църковна страна е представила пред Галахър своята позиция за положението на Украинската православна църква и действията на украинските власти спрямо нея.
Този разговор придава на посещението и ясно изразено църковно измерение. Отношенията между Рим и Московската патриаршия са отделен канал от дипломатическите отношения между Светия престол и Руската федерация, макар войната в Украйна неизбежно да влияе и върху него.
Следва разговор с човек от най-близкото обкръжение на Путин
На 26 август Галахър трябва да разговаря с Юрий Ушаков — помощник на Владимир Путин и един от ключовите външнополитически съветници на руския президент.
Срещата е важна, защото извежда ватиканската мисия отвъд равнището на руското външно министерство и създава пряк канал към Кремъл. Към момента официална среща между Галахър и самия Владимир Путин не е обявена. Кремъл предварително съобщи, че такава не фигурира в програмата на руския президент.
Не е известно и Галахър да носи формално предложение за мирен план или официално послание от Киев. В западни медии се появиха предположения в тази посока заради предшестващата му визита в Украйна, но след разговора с Лавров не беше съобщено за предаване на подобен документ.
Ватиканът не прекъсна връзките нито с Москва, нито с Киев
От началото на войната Светият престол последователно се стреми да запази възможността да разговаря и с двете страни.
Още при папа Франциск тази политика получи конкретно изражение чрез мисията на кардинал Матео Дзупи. През 2023 г. той посети Киев и Москва, а по-късно продължи контактите, насочени преди всичко към хуманитарните последици от войната. При посещението си в Москва Дзупи разговаря и с патриарх Кирил.
През октомври 2024 г. кардиналът отново беше в руската столица като специален папски пратеник, като сред основните теми бяха връщането на украински деца при техните семейства и размяната на военнопленници.
Папа Лъв XIV продължи тази линия след избирането си. Той нееднократно призова за прекратяване на бойните действия и за «справедлив и траен мир», като Светият престол продължи да предлага дипломатическите си възможности за подпомагане на диалога.
Засега обаче Москва не приема предложението Ватиканът да бъде място за непосредствени руско-украински мирни преговори. Руската страна посочва политически и логистични възражения срещу подобен формат.
Посещението има и църковна част
След политическите и междуправославно-католическите разговори програмата на Галахър ще се насочи към католиците в Русия.
На 27 август той трябва да се срещне с католически свещеници, монаси и монахини, след което ще отслужи меса в катедралния храм «Непорочно зачатие на Пресвета Дева Мария» в Москва. Предвидена е и среща с католическите епископи в страната.
Католическата общност в Русия е сравнително малобройна и е разпръсната върху огромна територия. Структурата ѝ включва архиепархията «Божия Майка» в Москва и епархиите в Саратов, Новосибирск и Иркутск.
На 28 август архиепископ Галахър трябва да се завърне в Рим.
По-скоро отворен канал, отколкото готово посредничество
Засега няма основания посещението да се разглежда като начало на формална мирна мисия или като подготовка за непосредствени преговори между Москва и Киев. По-същественото му значение е друго — след повече от четири години война Светият престол демонстрира, че възнамерява да запази пряк достъп едновременно до Киев и Москва.
Това дава на ватиканската дипломация сравнително рядко положение в сегашната международна среда. Тя може да поддържа политически контакт с руското ръководство, паралелно да разговаря с украинските власти, да работи по конкретни хуманитарни случаи и да поддържа отделен църковен канал с Московската патриаршия.
Самият Галахър формулира резултата от първия ден предпазливо: въпреки съществените различия страните са потвърдили готовността си да държат каналите за диалог отворени.
На този етап именно това изглежда и като основния резултат от посещението — не пробив в преговорите, а възстановяване на пряк дипломатически разговор на високо равнище в момент, когато възможностите за такъв разговор остават ограничени.
