ЕС официално призна християнофобията: християнството е най-преследваната религия в света

БРЮКСЕЛ. В исторически обрат за европейската дипломация Европейският парламент прие официална резолюция «TA-10-2026-0014», с която въведе термина «християнофобия» в официалния речник на институцията. С този документ евродепутатите обявиха християнството за най-преследваната религия в света и подчертаха, че стотици милиони вярващи на планетата са подложени на системна дискриминация, насилие и ограничаване на религиозните свободи.

С този акт Брюксел наруши дългогодишно табу във външната си политика, която досега избягваше конкретното назоваване на антихристиянските настроения в глобален мащаб. Резолюцията поставя фокус върху липсата на институционален баланс в рамките на самия Европейски съюз. Парламентът отбеляза сериозен пропуск в структурата на Европейската комисия – докато от години в администрацията работят специални координатори за борба с ислямофобията и антисемитизма, до момента липсваше аналогична позиция, която да се занимава с омразата срещу християните.

В текста се отправя ясен призив към Европейската комисия спешно да назначи Специален координатор на ЕС за борба с християнофобията. Новият служител ще има за задача да следи за прояви на нетърпимост, да докладва за престъпления от омраза и да координира политиките за защита както в рамките на Общността, така и в дипломатическите отношения с трети страни.

Според данните, залегнали в основата на доклада, всеки един на всеки седем християни в света днес е подложен на преследване. Най-критично е положението в Субсахарска Африка, където държави като Нигерия и Демократична република Конго са арена на брутално насилие от страна на радикални ислямистки групировки като ADF («Съюзни демократични сили»). Там се извършват масови кланета над цивилно население и цели села биват опожарявани.

В Близкия изток общностите в Ирак, Сирия и Египет са подложени на принудително разселване и физическо унищожение, което застрашава съществуването на някои от най-старите християнски традиции. Същевременно в Азия авторитарни режими и радикален религиозен национализъм в страни като Северна Корея, Пакистан и Индия налагат тежки законови ограничения, затвор и дори смъртни наказания за изповядване на вярата.

Европейският парламент дефинира три основни проявления на християнофобията: физически терор, административен натиск и вандализъм. Атаките срещу християнски символи, манастири, гробища и църкви вече не са изключение и в самата Европа, където случаите на палежи на храмове зачестиха през последните години. Наред с физическите посегателства, докладът отчита сериозен ръст на речта на омразата в медиите и дигиталното пространство, както и прояви на тормоз на работното място.

Приемането на документа предизвика бурни дебати в кулоарите на парламента. Комисията на епископските конференции на ЕС (COMECE) приветства решението с облекчение и настоя за незабавното изпълнение на препоръките. От Обсерваторията за нетърпимост и дискриминация срещу християните в Европа (OIDAC) нарекоха вота «историческа повратна точка», която най-накрая коригира институционалната асиметрия в Брюксел.

Против решението обаче се обявиха представители на радикалната левица и Зелените. Те изразиха сериозни опасения, че изричното споменаване на само една конкретна религия крие риск от създаване на «йерархия на жертвите» сред религиозните малцинства по света.

Темата бързо намери отзвук и на родната политическа сцена. Български евродепутати от консервативния и патриотичния спектър определиха вота като «закъсняла, но абсолютно наложителна мярка за защита на европейската идентичност». Български православни организации също излязоха с позиции, в които подчертават, че страната ни, като традиционно християнска държава, трябва активно да подкрепи създаването на новия координационен пост в Брюксел и да настоява за по-строг мониторинг на вандалските прояви срещу храмове на Балканите.

Въпреки политическите резерви на левия спектър, документът вече е факт. Анализатори предричат, че натискът върху Европейската комисия тепърва ще расте, за да може политическата декларация да се превърне в реални законодателни мерки.