Бюджет 2026: рекорден дефицит, исторически преход към еврото и непопулярни мерки
В сряда трите проектозакона за Бюджет 2026 — Централният бюджет, бюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) — официално влизат за разглеждане в ресорните парламентарни комисии. Народните представители пристъпват към работа по финансовата рамка след седмици на политически консултации и спорове.
Рекорден дефицит и исторически контекст
Централното предизвикателство пред парламента е заложеният дефицит от 5,7% от БВП — рекордно високо ниво за последните 12 години, което поставя сериозни въпроси пред фискалната стабилност на страната. Дефицитът надхвърля Маастрихтските критерии за членство в еврозоната, изискващи той да е под 3%, и кабинетът е принуден да балансира между социалните искания на коалиционните партньори и строгите европейски фискални правила.
Бюджет 2026 е исторически по друга причина: той е първият, изчислен и структуриран изцяло в евро. Пренастройването на макроикономическите модели, на софтуерните системи на Министерството на финансите и съобразяването с европейските изисквания се оказаха огромно предизвикателство. За разлика от предходни години, разчетите за 2026 г. ясно отразяват прехода към по-тясна интеграция в европейското финансово пространство.
Въз основа на заложените допускания се очаква държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро през 2026 г. — около 30,1% от брутния вътрешен продукт.
Защо бюджетът закъсня с над половин година
Приемането на Бюджет 2026 се превърна в една от най-сложните политически и икономически задачи в новата ни история. Причините за закъснението са няколко:
- Първите чернови бяха внесени в края на 2025 г., но срещнаха категоричен отпор в Националния съвет за тристранно сътрудничество — работодателски организации и синдикати отказаха да подкрепят параметрите, определяйки капиталовите разходи като «нереалистични», а вдигането на данъците и осигуровките — като удар по конкурентоспособността на бизнеса. Кабинетът беше принуден да оттегли проекта и да го пренапише от нулата.
- През първата половина на 2026 г. страната премина през нова вълна от политически трусове. Докато се сформираше стабилно мнозинство, държавата функционираше чрез удължаване на старите разходни лимити.
- През май 2026 г. беше създадена Временна комисия по бюджет и финанси, което допълнително забави редовната бюджетна процедура с повече от половин година.
Ключовите мерки за свиване на дефицита
За да се компенсира разходният натиск и да се постигне фискална консолидация в следващите години, правителството залага редица структурни промени:
Осигуровки за държавните служители
От 1 август 2026 г. държавните служители ще започнат поетапно да плащат лични осигурителни вноски. Съотношението между работодател (държавата) и служител ще бъде 80:20, а целта е до 2027 г. да достигне стандартното за частния сектор 60:40. Досега «безплатните» осигуровки за чиновници бяха значителна тежест върху централния бюджет.
Осигурителни прагове
- Максималният осигурителен доход се покачва на 2 300 евро;
- минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица става 620,20 евро.
Нови и по-високи данъци
- Винетките поскъпват с 30%;
- въвежда се по-висок акциз върху тютюневите изделия;
- въвежда се нов данък върху хазартната дейност.
Пенсии
- Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 322,37 евро на 347,51 евро;
- за новоотпуснатите пенсии след 1 юли се предвижда отпадане на т.нар. «ковид добавка».
