Въпросът «колко книги има Библията» звучи елементарно, но всъщност води право към историята на християнството, към различните канони и към начина, по който отделните традиции разбират самото Писание. Българската синодална Библия, използвана от Българска православна църква, съдържа 77 книги. Това я прави по-обемна както от католическата (73 книги), така и от протестантската (66 книги). Разликите обаче не са случайни и не са резултат от «добавяне» или «орязване», а от различен каноничен принцип.
Основата: Септуагинта срещу масоретския текст
Православният Стар завет се основава на Септуагинтата – гръцкия превод на еврейските писания, създаден между III и I век пр. Хр. Именно този текст е Библията на ранната Църква, на апостолите и на повечето от отците. Католическата и особено протестантската традиция, от своя страна, все по-силно се ориентират към по-късния еврейски (масоретски) канон, окончателно фиксиран в равинския юдаизъм след разрушаването на Храма.
Оттук произтича и разминаването: Новият завет е еднакъв навсякъде (27 книги), но Старият завет има различен обхват.
Българската синодална Библия: 77 книги
В синодалното издание Старият завет съдържа 50 книги, а Новият – 27. Този по-широк старозаветен корпус включва текстове, които в западното християнство са с по-нисък или несигурен каноничен статут.
Какво липсва от протестантските библии
Протестантските издания съдържат общо 66 книги. От тях липсват всички девтероканонични и неканонични според реформаторите старозаветни текстове, включително:
Товит, Юдит, Премъдрост Соломонова, Премъдрост на Иисус, син Сирахов (Сирах), Варух (заедно с Посланието на Иеремия), Първа, Втора и Трета книга Макавейска, както и допълненията към книгите Естир и Даниил (Молитвата на Азария, Песента на тримата отроци, Сусанна, Вил и Змеят).
Причината е ясна и принципна: реформаторите от XVI век, начело с Мартин Лутер, приемат за нормативен единствено еврейския канон и обявяват тези книги за полезни, но неканонични. В по-късните протестантски издания те изчезват напълно от основния текст.
Католическата Библия: междинно решение
Католическата Библия заема средна позиция. Тя съдържа 73 книги и включва по-голямата част от девтероканоничните текстове. Канонът ѝ е окончателно утвърден на Тридентски събор, в полемичен контекст спрямо Реформацията.
Именно тук се появява точната разлика с българската синодална Библия.
Четирите текста, които липсват от католическата Библия
Сравнението 77 (православна) срещу 73 (католическа) показва, че четири текста, присъстващи в синодалното издание, отсъстват от католическия канон:
Трета книга Макавейска – историко-религиозен разказ за гоненията срещу юдеите в Египет.
Трета книга Ездра (наричана още 1 Ездра в гръцката традиция) – алтернативен разказ за следвавилонския период.
Псалом 151 – кратък Давидов псалом, включен в Септуагинтата и православния Псалтир.
Молитвата на Манасия – покайна молитва на юдейския цар, която в Православието има и богослужебна употреба.
В католическата традиция тези текстове или напълно липсват, или съществуват само като приложения без каноничен статут.
Защо Православието запазва пълния корпус
Православната църква никога не е фиксирала канона чрез един-единствен догматичен акт. Вместо това тя го е живяла – в богослужението, в тълкуванията, в литургичната практика. Затова Септуагинтата остава не просто исторически източник, а действащ канон. Текстове като Псалом 151 или Молитвата на Манасия не са археологични остатъци, а част от молитвения език на Църквата.
Заключение
Българската синодална Библия с нейните 77 книги не е «по-широка» поради добавки, а по-древна по своя каноничен хоризонт. Протестантската и католическата традиция правят съзнателни съкращения, водени от различен критерий за авторитет. Така въпросът за броя на книгите се оказва въпрос за паметта на Църквата – за това коя традиция решава какво е Писание и защо.
