Umani Ronchi: Философия на устойчивостта и бъдещето на италианските вина
Umani Ronchi, съхранила семейно ориентиран начин на мислене и структура, се управлява от Микеле Бернети, който заема поста президент и главен изпълнителен директор, както и от нейния основател, бащата на Микеле, Масимо. Ръководят я със сериозност, постоянство и последователност, а и със забележителна далновидност. И правят великолепни вина, изцяло биологични.
65-годишната изба, започнала живота си като малка ферма в сърцето на Verdicchio Classico DOC, днес е една от най-високо ценените и новаторски винарни в Марке. Основният фокус е върху местните сортове вердикио и монтепулчано. Умани Ронки притежава 200 хектара от най-добрите лозя в Марке, както и 30 хектара в съседния Абруцо. Счита се, че вердикио и вината от Марке като цяло имат голямо бъдеще пред себе си. А приносът на Умани Ронки за това, с техните световно признати, високо оценявани и граничещи със съвършенството вина, е значителен.
Предлагаме на вниманието Ви интервюто, което г-н Микеле Бернети се съгласи да даде за Дивино при гостуването си в София за голямото събитие на българския им вносител Bibendum. В него той разказва за трудностите по пътя към устойчивостта, за предизвикателствата на климатичните промени и споделя впечатленията си от българските вина, които е имал възможността да опита.
За философията на избата и устойчивостта
С времето Умани Ронки е претърпяла значително развитие. Как бихте определили философията на избата днес и как се е адаптирала към съвременните тенденции, запазвайки традициите?
Умани Ронки се разрасна значително през годините. Още от 60-те години, когато моето семейство започна партньорство с г-н Умани Ронки, поставихме силен акцент върху прекия контрол над производството на грозде. Това доведе до целенасочени усилия в ранните години за придобиване на лозя в стратегически райони. Тази философия определено се отплати, като ни осигури достъп до висококачествена суровина за също толкова значими вина. С времето стилът на вината се промени, но основата на производството остана непроменена. Вътрешно между нас често казваме, че трябва да правим «велики, но не и тежки вина». Това е философията, която ни води през последните 20 години.
Устойчивостта е основен фокус в съвременното винопроизводство. Как Умани Ронки въвежда устойчиви и биологични практики в лозарството и производството и с какви предизвикателства се сблъскахте при този преход?
Започнахме биологично производство още през 2001 г., когато придобихме фермата си в Абруцо. Оттогава разширихме тези практики и към лозята ни в Марке. Развитието на биоземеделието ни направи много по-чувствителни към темите за устойчивостта, които смятаме за изключително важни, особено в сектор като нашия, тясно свързан със земята и чистота ѝ. Днес Umani Ronchi е сертифицирана по протокола Equalitas — един от малкото официални европейски стандарти. Най-големите трудности при прилагането на устойчивите практики бяха свързани с тяхната интеграция във всички отдели на компанията, както и със социалните и екологични аспекти на взаимоотношенията ни с местните общности, които не винаги осъзнават значението на тези теми.
Умани Ронки е известна с вината си от вердикио и със своето Монтепулчано. Какви подходи използвате, за да ги отличите в конкурентната среда?
В последните години на бурно развитие и иновации ние въведохме нови техники както в лозарството, така и във винарството. В лозята сме изключително внимателни към чувствителността на лозите и най-вече към поддържането на балансиран добив — без свръхнатоварване или прекалено ниски добиви. Така получаваме здраво и балансирано грозде, което позволява на винаря да работи с възможно най-съвършената суровина. В избата се стремим да запазим този баланс чрез деликатни методи, които водят до елегантни вина, изразяващи тероара и сорта. Например при нашите най-важни червени вина Cumaro и Campo San Giorgio сме намалили времето и броя на мацерациите, използваме много нежно претакане – почти като инфузия, благодарение на което нашето Монтепулчано се отличава с изключителни финес и хармония.
А как съчетавате поддържането на местната идентичност с нуждата да отговаряте на глобални вкусове?
Запазването на автентичния характер на вината и сортовете, с които работим, е от решаващо значение – и това важи все повече и на международно ниво. Модерните потребители търсят оригиналност и връзка с мястото на произход, което прави все по-трудно за така наречените интернационални вина да се наложат. За да запазим тази идентичност, ние се стремим нашите вина, особено белите, да не бъдат прекалено концентрирани или алкохолни, а да отразяват пикантния и свеж характер на средиземноморските сортове.
Климатичните промени засягат лозята по целия свят. Как Вашата винарна се адаптира и виждате ли някакви нови възможности в тези предизвикателства?
Работим много активно в тази посока — според мен това е стратегическо направление за бъдещето на нашите вина. Прилагаме нови техники в лозята – например, променяме лятната зелена резитба, така че да осигурим повече сянка на гроздовете; използваме продукти, които ги защитават от изгаряне; прилагаме различен мениджмънт на почвите, за да намалим ефектите на сушата. Отделяме особено внимание на момента на беритбата, като вече не се придържаме сляпо към традиционни дати, а следим реалното узряване на гроздето. Вярвам, че в бъдеще ще трябва да преосмислим и използваме наклонените терени — склонове, които преди са се считали за по-малко подходящи (например със северно изложение), днес и занапред ще играят ключова роля. Това е сериозна възможност за преоткриване на пренебрегвани зони.
Ръководите Умани Ронки от дълги години. Как поддържате страстта си към винопроизводството жива и какви уроци сте научили като лидер на семейна изба с глобално присъствие?
Страстта към виното е от съществено значение, за да останеш вдъхновен и ангажиран с производството на този изключителен продукт. Дегустацията на вина от цял свят е мощен стимул, който поддържа това вдъхновение. А най-важният урок, който съм научил ръководейки семейната компания, е колко е важно е да предаваш страстта си на хората около теб и на сътрудниците си. Това е и най-голямата разлика спрямо големите корпорации, при които тази връзка често липсва.
Бъдещи планове и впечатления от България
Какво предстои за компанията Ви? Очакват ли се нови проекти или инициативи, които да развълнуват любителите и професионалистите?
Umani Ronchi инвестира сериозно във винен туризъм. Развиваме връзки с нашите места за настаняване в Анкона и в района на Монте Конеро – в самия парк Конеро и в центъра на DOC зоната. Целта ни е да съчетаем опознаване на територията, дегустации, местна гастрономия и културата на Марке. Това е от ключово значение за развитието ни и за глобалната ни разпознаваемост. От продуктова гледна точка, предстои откриване на новата ни изба в Розето дели Абруци, която ще ни позволи да разработим нови бели и червени вина в имението Centovie, където се отглеждат най-добрите ни лозя в Абруцо.
Какво значение има българският пазар за вас? Вероятно е сравнително малък?
Действително не е голям пазар, но е нов и ни впечатли с интереса, който публиката показа към нашите вина и към качественото вино като цяло. Това, че българският пазар е ориентиран основно към бели вина, ни дава надежда за още по-добро приемане в бъдеще, тъй като нашата изба е добре позната именно с качествените си бели вина, с различен характер и комплексност, които ясно изразяват тероара си. Освен това вярвам, че България е отличен мост към други важни пазари в Източна Европа, благодарение на дългогодишната си винена култура.
Какви са впечатленията Ви от публиката на събитието?
Бяхме изключително впечатлени от ентусиазма, с който хората подходиха към изложението. Имаше огромен брой посетители – особено много млади хора с дълбоки познания за по-непознати и малки апелации, включително за някои от нашите специални вина. Забелязах и изтънчено небце, а също така бях приятно изненадан от интереса към белите вина – не знаех, че са толкова популярни в България.
Вероятно сте опитали и някои български вина. Ако е така, какво е мнението ви?
Не познавах добре българските вина, бях ги дегустирал само няколко пъти в Лондон.
- Белите ми се сториха много свежи, модерни и съвременни – стил, който напомня на това, което имаме и в Италия. Може би тук все още са предпочитани по-ароматни бели вина, докато в нашия регион ценим по-минерални и солидни бели вина, но може би по-малко парфюмирани.
- При червените вина забелязах известна разнородност – някои доста интересни вина, други с малко повече екстракция, но определено някои много интересни червени със зрели и отлично стопени танини.
*Gambero Rosso е най-уважаваното и утвърдено италианско винено списание, считано за институция.
